Археологически обект Мородвис

Мородвис е името на едно от най-красивите села в Източна Македония, разположено в подножието на Плачковица. Според старите ръкописи може да се определи, че древният град Мородвис се е формирал доста рано и е станал седалище на епископията. По време на българските владетели Симеон и Петър тук е седалището на архиепископ Брегалница, наричан още „Морождевски“. Диоцеза „Мородвис“ е доста просторен и обхваща териториите на Мороджиз, Кожак, Славище, Злетово Луковица, Пижанец и Малешево. Основната площ е разположена по протежението на река Брегалница, тъй като е била идентифицирана като Брегалнишка епископия, която съществува преди пристигането на славяните в този регион и се намира в град Баргала. В Биография на мюриери от Тибериополит, говорейки с българския принц Борис, заповядал на попечителя Брегалница Таридин да построи храм в Брегалница и там да постави останките на мъчениците от Тибериополис. От това и предположението, че периодът трябва да се търси, че рано Морождвид е преобразуван в епископски и административен център. Таридин построил храма, от който в днешното селище днес са останките от стара църква с купол и запазени фрески. Брегалнишката епархия не е имала своето постоянно име, тъй като нямаше постоянно място в епископския стол. По времето на принц Борис е наречена Провацка (Овчепска, Овчепска), а по времето на Самуил тя е наречена Мороджишка. Морождвид е споменат още през 1018 г. по време на последния колапс на империята на Самуил. Когато византийските армии са проникнали в района на Горна Струма и са взели Перник и други 35 крепости, градовете и управниците мирно се предадоха на император Василий II (Василий II), за да запазят своите привилегии. Тогава представителите на Морождвид, Битоля и Люпилян приветстваха императора и му дадоха градовете си. Епископът продължава да съществува до смъртта на Василий IIСлед XIII в. Мородовското значение започва да намалява и отново се споменава през 1515 г., когато епископът е Матей, роден от Злетово.