„Безименният град“ е древно селище, открито през 2003 година при възстановяването на параклиса „Св.Никола“. Намира се на 4 км югоизточно от гр. Банско в посока Добринище, в местността „Св.Никола“. Последват археологически разкопки, от които става ясно че именно там, на площ 25 дка. повече от 3500 години (от около 2000 г. пр. Хр. до XVI-XVII век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище.
Измежду останките на „Безименният град“ е разкрита поредната раннохристиянска базилика от края на IV и началото на V век. Раннохристиянската църква се намира в най-високата част на новооткрития град-крепост в местността „Св. Никола“, в северното подножие на Пирин планина.
Не случайно това мястото е било избрано от древните хора, от тук най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към Разложка котловина – „Момина клисура“ от Беломорието, „Юндола“ от Тракийската низина и „Предел“ от долината на р. Струма.
Към настоящия момент са направени проучвания източно от възстановената базилика, на площ от едва 3 дка, но те са достатъчни да се разбери, че тук е бил разположен един доста голям град. Според първоначалните наблюдения, селището е обхващало площ от около 25-30 дка, защитена с отвесни скали, а където е необходимо и с крепостни стени. В най-високата част е съществувал вътршен град с площ от около 5-6 дка. От него е разкрита част от крепостната стена с дебелина 1,20 м, както и североизточната стражева кула с квадратен план, която е изградена от каменни блокове споени с хоросан.
Естественото разположение на селището, оградено от изток и север с непристъпни скали и крепостна стена от единствената по-достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.
Днес върху стария храм е издигнат параклисът „Св. Никола“. Поддържа се от населението на Банско и Добринище.
